(1575 ~ 1624) ~ За четирите елемента на дявола

(1575 ~ 1624)

~ За четирите детайла на дявола и на Мрачното царство

Как да ги разпознаем в този външен свят

Първият детайл на царството на мрака и на дявола е горделивост, вторият е лакомия, третият злоба, четвъртият е яд. Тези четири детайла непрекъснато мътят и излюпват едно младо синче, което се споделя нечестност (Falschheit). Туй отроче е наследник и на грешника Адам, правоприемник Адамов и стопанин на този свят - международен цар, който зае целия свят, той ръководи по всички краища в третия принцип. Който познава този цар, той познава четирите детайла на дявола, тъй като в мрачното царство тези четири детайла имат цялата власт, в духа и тялото и всичко, което се назовава създание. И ето ясно виждаме, че този външен свят стои на основата на тези четири детайла и приема склонностите си от тях, а също качеството и волята си; тъй като синът на тези четири детайла ръководи на земята, желае всички да са му послушни, и доста човешки родове са негови жители, Родът на горделивите, който желае да е над всичко, непостижим с нищо друго. Родът на алчните, който желае всичко да има и да подчини под себе си, и всичко да е негово. Този втори жанр е наследник на първия, тъй като гордостта също желае всичко да има, да бъде тя единствена. Третият жанр е на завистниците, синове на алчните: Когато той види, че не може самичък да има всичко, той боде и пръска отрова, нищо никому не дава - волята му постоянно е или да заграбва и единствено той да има, или да беснее със зла воля. Четвъртият жанр е на гневните, синове на завистниците. Което той не може да реализира със зла воля, възпламенява го в гневния огън и го строшава със мощ, устройва война и сеч и всичко желае да унищожи. Този жанр желае всичко със мощ да подчини.

Ето тези са четирите детайла на дявола, които са един в различен и са едно; единият произлиза от другия и се пораждат един от друг; произходът им е от мрачната природа, което значи: от тръпчивото, горчивото, страха и огъня.

Но защото Божията мощ е против тях и те нямат цялата власт на този свят, родили са си лукавото отроче, с него да ръководят, то се споделя нечестност (Falschheit). Този техен наследник се намята с одежда съвсем като Божията, да не го познаят, и желае да се назовава наследник на истината и добродетелта, само че той е хитрец; едно приказва, друго мисли, друго прави: На езика му е Божията популярност, а в сърцето силата и отровата на дявола.

Той е цар на земята и ръководи две царства: Първото се споделя безнравственост, второто се споделя Вавилон, комплициране. Царството на покварата този цар е облякъл в действие и власт, туй е дрехата на царството. А другото царство, Вавилон, облякъл е в бяла, блестяща одежда, да се покаже, че е на мястото на Бога, с цел да ръководи на земята, като че ли е самият Бог. А народите служат на тази одежда като на Бог: Под одеждата е същият наследник погрешен и излъган и носи майка си, четирите детайла, в себе си: Гордост, лакомия, злоба и яд. 6. Тъй ръководят четирите детайла на дявола, облечени с блестяща одежда, а хората ще се избият за тази одежда, всеки желае да я облече: Който обаче я облече, навлича си пъкъла и Божия яд. Тази одежда почитат наместо Бога, само че това е одеждата, която Божият яд облече на Адам и Ева, когато ги измами дяволът, така че да правят отстъпка от Божието смирение. И тъкмо това е дрехата, за която Бог от преди света ни предизвести, че не би трябвало да я обличаме, тъй като вътре е дяволът: Да я облечем, значи да се нанесем у дявола и да вършим, каквото той желае, тъй като той е наемодател на тази къща и се намира в същата одежда.

Докато дяволът е пандизчия на Бога, на нас облича дрехата си и по този начин ни праща към Вавилон да му послужим, и службата е осквернение, тъй като имаме на тялото си Божията дреха, а под нея сме настанили дявола като наш посетител. Тъй езикът приказва положителни думи на Бога, а сърцето има духа на четирите детайла на гнева. Дяволът се подиграва на Бога, с цел да види Бог, че той, дяволът, е цар и стопанин на хората, и смята Божието господство в индивида за блещукаща дреха, тъй като той, дяволът, е облечен в нея и е хванал индивида в ръката си. Той му облича красивата дрешка, и му споделя, че индивидът е дете Божие, само че той единствено извършва волята на дявола. Всичко, което дяволът не може или няма право да направи във външното царство, индивидът го прави вместо него. Дяволът не може да убива, индивидът драговолно му услугва, Божиите твари дяволът не може да употребява, затуй индивидът му услугва да ги употребява да хулят Бога. Човекът е горд и лаком, и също погрешен и зъл; и всичко извършва, което дяволът желае, и се кичи с това, като че ли той е Бог!

Затуй външното царство е станало постоянно свеж ров за телата на убитите от прислужниците на дявола, а погрешният човек, (който се назовава човек, само че не е,) прави убийствата и усилва Божия яд и възпламенява огъня на мрачното царство да гори във външното, че да гори Божият яд непрекъснато на този свят.

Тъй се попречва на Божието царство и става туй, що е воля на дявола, и дяволът остава княз на земята. Тъй като дяволът не може нищо да стори на земята, погрешният човек му е прислужник и извършва волята му. Тъй живеят два човешки рода един до различен на земята: Едните са същински индивиди, те служат на Бог в одеждата на смирението и бедността, на тях се присмива дяволът и ги мъчи с ръката на своите хора и прави върху тях всичките си чудеса, посредством своите прислужници. ю. Другият жанр се назовава отново индивиди, има и човешки образ, само че те са зли животни; те се обличат с дрехата на царя си, която се назовава нечестност, и живеят по силата на четирите детайла на царя си, в горделивост, лакомия, злоба и яд.

Гордостта е първата добродетел, тя вади хляба от устата на същинския човек и го насилва, с цел да може тя да се насити. Тя не желае да има различен като нея, ами желае да бъде най-красивото дете от всички и е облякла блестящата рокля, желае да я назовават набожна, да я почитат и да й се кланят. Тя желае да бъде стопанин, и споделя: Вижте какъв брой съм добродетелна.

Но сърцето й е лакомия, това е вълкът, който изяжда на бедния потта и труда. Тя се издига над всичко, тя гледа от чудесата Божии, по какъв начин може тя да блесне посредством тях. Тя се прави на блага и добродетелна, като че ли е дева пречиста, само че е покварена развратница и ненавижда в сърцето си всяка добродетел и истина, тя е върл зложелател на любовта и смирението. Тя презира положителните и смирените, само че ги впряга под своя хомот. Тя споделя на същинския човек: Ти си ми куче, ще те пъдя, накъдето си желая, ти си простак, аз съм умна; само че тя самата е най-безумната. Тя губи Бога и небесното царство за едно малко представление, тя се хвърля в мрака и се облича в боязън.

Този цар на неверността има и друга добродетел, която е лакомия: тя дърпа всичко към себе си и потъмнява блестящата рокля на гордостта. Тя заграбва всичко в себе си, положително и зло, и постоянно цялостни гордостта до горе; и когато я изпълни, взема от щерка си завистта, и мъчи с нея гордостта, че да няма тя момент покой, колкото и да свети. Завистта хапе непрекъснато алчността, като че ли е безумна и гневна, и изтезава гордостта денонощно, да няма ни момент покой. Алчността е като прасе, което няма засищане, тя желае повече, в сравнение с може да изяде: гърлото й денонощно стои разчекнато, не оставя на индивида покой и непрекъснато го мъчи с нечистотията си, така че индивидът да копнее денонощно за богатствата, които му дава земята - само че земята не желае човек да е лаком, единствено труд желае земята.

Алчността сама се мъчи и си е самата зложелател, тъй като се изпълва с болежка и грижа, потъмнява разсъдъка човешки, да не може да познае, че всичко идва от Божията ръка. Той помрачава светлината на живота човешки, пояжда му тялото и му ограбва божествените мисли и популярност, хвърля го в трапа на гибелта и му носи краткотрайната и безконечна гибел. Тя вкарва мрачна същина в скъпоценния образ-подобие на индивида и прави от ангела един ядосан демон: Тя покрива с турба (адска есенция) тялото и душата и е страшното животно в адовата пропаст, тъй като тя е повода за тъгата и страданието, отвън нея няма страдалчество. Тя поражда войната и битката, тъй като няма засищане, дори да имаше целия свят, щеше да желае и бездната, тъй като няма място, където да има момент покой за нея. Тя строи страни и царства и ги разрушава и тласка индивидите единствено към премеждия и борба; тя е самото сърце и воля на дявола.

Защото гордостта е прелестният дух, прераснал от духа, тя е прелестното дете, което трябваше да има небето, само че алчността я направи дете на развратница, и я вкара във Вавилон, в земната майка на всички блудници, там гордостта блудства с алчността и пред Бог е дете на развратница: Не може да има небето, небесното й царство е на земята и тя блудства с царя на неверността, той поема всичката й работа, и я предава на четирите детайла на дявола в царството на мрака, там би трябвало след това да идат и гордостта и алчността, когато дяволът погине - той е толкоз обективен, че ще повлече алчността си към бездната, че да се зарадва гордостта. Дяволът е шут в шутовска одежда, който се мъчи и опасява, че ражда шутовско безумство, и прави представление с безумствата си. И така поравно гордостта и алчността са шутове безумци пред Бога, прислужници на дявола, който се радва от Божия образ-подобие да може да направи безумци.

Третата добродетел в четирите детайла на дявола, в царството на неверността, е завистта - тя е жило, което лудо хапе, като зла отрова, не може на никое място да спре, не може момент да си почине. Майка й, алчността, не й дава покой, тя непрекъснато беснее; тя би трябвало да влезе там, където не е родена. Завистта е устата на алчността, върл измамник и клюкар: Пробожда сърцето на близък и го ранява; сама себе си яде от апетит токсичен, само че в никакъв случай не се насища; причинявайки безпокойствие без цел и мярка, тя е най-голямата отрова, окото адово, дяволът посредством нея вижда в душата и тялото на индивида, тя няма с какво да се съпостави. Тя не е огън, само че е жилото на огъня. Тя прави всякакво зло, само че покой не намира, колкото повече се труди, по-безумна става. Тя е отслабнала отрова, тъй като няма право на създание, само че прави индивида повече от безразсъден, прави го да изиска да безумства и беснее против Бога. Тя е есенцията на пъкъла и гнева, тя прави от любовта най-голямата вражда; на никой нищо не дава, само че самата е едно изгладняло нищо.

Това е духът на волята на дявола: Който човек го приюти у себе си, той приема дявола и Божия яд, тъй като този дух води до адските страдания и премеждия. Той е постоянно изтезание и битка и унищожава скъпоценния образ-подобие на Бога, тъй като е зложелател на Бога и на всички твари.

Четвъртата добродетел в четирите детайла в царството на неверността на дявола е гневът, злината; това е самият пъклен огън, тъй като гневът се ражда сред алчността и завистта, той е огънят и животът на завистта. Каквото завистта не може да реализира, реализира го гневът. Гневът събира тялото и душата в едно и бяга като гневен демон, желае всичко да убие и унищожи. Той се блъска в стени и дворци: И дори самичък себе си да направи на части, той става все по-бесен, като лудо куче, което хапе и убива всичко по пътя си. Гневът е толкоз токсичен, че което не може да стъпче, незабавно го отравя. Това е същинската подагра на света: Когато гордостта в блестящата си дреха не може да получи властта с ловкост и нечестност, би трябвало четвъртата добродетел да се намеси, тя удря напряко с юмруците и стартира война. О, по какъв начин се радва дяволът, когато неговите четири детайла по този начин ръководят света, и той си мисли, че е стопанин на земята: Той е пандизчия, само че цялата му служба извършват животните с човешки образ, които се назовават индивиди, а той им се присмива, че са по-пропаднали от него и правят неговите каузи.

Това са четирите детайла на царството на мрака, в което дяволът се мисли че е Бог, с тях ръководи той земята с правилния си наследник, неверността. Неверността е първо като пухкаво котенце, което сладки думи мърка, само че подготвя се да скочи върху мишката; в случай че я хване, о по какъв начин се радва, в случай че може месцето на дявола да сервира. От тези четири детайла е обграден индивидът, който дава заслон на царя на неверността, те всекичасно стрелят в сърцето му, желаят да убият скъпоценния му образ-подобие. Той би трябвало постоянно да се бори с тях, тъй като те са при него и в него вкъщи си, непрекъснато го намушкват и желаят да умъртвят най-скъпоценното му. Ако от тези четири детайла даже единствено един получи власт в индивида да основава качество, този един възпламенява всички други и те ограбват тутакси скъпоценния образ-подобие на индивида, и вършат от него маска на дявола. И тогава никой човек не може да каже, че е останал човек, в случай че е дал власт на тези четири детайла да основават качество, тъй като той основава качество в свойството на дявола и е зложелател на Бога. И дори дяволът с блестяща одежда да го облече, да стартира той благи думи да приказва и царствено да стъпва, че да го вземат за дете на Бога, той даже човек не е, додето го владеят тези четири детайла, ами е демонски човек, полудявол, полу-човек, до момента в който извърши мярката си и стане цялостен демон в човешки образ.

Затуй дано всеки да познае самичък себе си, какви свойства ръководят в него: Ако откри, че всички четири детайла, или даже един, го ръководят, тогава има време да тръгне на война с тях, другояче неприятно става, той няма да може да се надява на небесното царство. И дано да не дава да му наметне дяволът блестяща тога, както се случва, когато човек живее в четирите детайла и единствено се кичи с Христовите премеждия, това са козните на дявола. Нека ръководи в царството си дяволът, само че да не пипа облика Христов.

Избрано от: „ Шестте аспекта на теософията “, Якоб Бьоме, изд. „ Фрувег – ПЗП “, Варна, 2011 година
*Посмъртен портрет на немския мъдрец и християнски мистик Якоб Бьоме (1575-1624) от Готлоб Глиман; bg.wikipedia.org